Седеше край проста маса до прозореца и изглеждаше точно като сега. Бе прехапал съсредоточено устни и пишеше. Дългите му пръсти държаха писалка. Бе заобиколен от листове и пергаменти, върху които се виждаха нескопосаните му опити да си напише името и да препише библейски пасажи. Последвах съвета на Март и не се съпротивлявах на видението. Преживяването не беше толкова объркващо като предната вечер.

След като пръстите ми попиха всичката необходима информация, върнах енциклопедията на мястото й и продължих да разглеждам останалите томове в библиотеката. Имаше исторически и юридически книги, учебници по медицина и оптика, по гръцка философия и счетоводство, както и събраните съчинения на ранни религиозни мислители като Бернар от Клерво; романтични поеми — в една от които се разказваше за рицар, който веднъж в седмицата се превръщал във вълк. Но в нито една книга нямаше информация за Рицарите на Лазар. Потиснах разочарованата си въздишка и слязох от масичката.

Познанията ми за ордените на кръстоносците бяха откъслечни. Повечето от тях бяха възникнали като военни формирования, известни с храбростта и дисциплината си. Тамплиерите са били прочути с това, че винаги първи влизали в битка и последни я напускали. Бойните действия на тези ордени не били ограничени само край Йерусалим. Те се биели и в Европа и много от тях били подчинени пряко на папата, а не на краля си или на друга светска власт.

Дейността им не била само военна. Те строели църкви, училища и болници за чумави. Военните подразделения бранели интересите на кръстоносците — грижели се за духовното, финансовото и физическото им оцеляване. Вампирите като Матю са много чувствителни към териториите си и затова са идеални закрилници.

Но точно мощта на военните ордени довела до тяхната гибел. Монарси и папи завиждали на богатството и влиянието им. През 1312 година папата и френският крал се погрижили да заличат от лицето на земята тамплиерите и така се отървали от опасността, която представлявало за тях най-голямото и най-престижно братство. Останалите ордени бавно отмрели заради липса на подкрепа и интерес.

Разбира се, имаше много конспиративни теории. Трудно е за една нощ да бъде унищожена такава сложна международна институция, затова внезапната гибел на рицарите тамплиери бе породила всякакви легенди за кръстоносци предатели и подмолни операции. А липсата на всякакви доказателства за случилото се само подсилваше интригата.

Парите. Това е един от първите уроци, които историците научават: следвай парите. Промених посоката на търсенето си.

Забелязах очертанията на първата счетоводна книга на третата полица между „Оптика“ на Ал-Хазен и сборник с френски романтични поеми. На гръбчето й бе написана гръцката буква α (алфа). Реших, че това е някакъв индекс и разгледах останалите полици. Така намерих и втората счетоводна книга. На нея също имаше написана малка гръцка буква — β (бета). Очите ми попаднаха и на γ (гама), δ (делта), ε (епсилон), пръснати по различни полици. Бях сигурна, че ако потърся още малко, ще намеря и останалите.

Чувствах се като Елиът Нес, размахал наръч данъчни декларации в лицето на Ал Капоне. Нямах време за губене да се катеря на масата, затова само протегнах ръка. Първата счетоводна книга се плъзна през ръба на полицата и падна в очакващата ми длан.

Записите в нея започваха от 1117 година и бяха с различни почерци. Пръстите ми попиха информацията, която можаха, от ръкописния текст. Пред очите ми се появиха няколко лица — Матю, тъмнокос мъж с орлов нос, мъж с яркочервена коса, още един с топли кафяви очи и сериозно лице.

Ръката ми се спря върху запис за получени пари от 1149 година. „Eleanor Regina, 40 000 marks“. Това беше невероятна сума, повече от половината от годишния доход на кралство Англия. Защо владетелката на Англия бе дала толкова много на военен орден, воден от вампири? Но Средновековието бе извън моята компетентност и не можех да отговоря на този въпрос. Пък и не познавах хората, участвали в трансакцията. Затворих книгата и отидох към полиците с томове от шестнайсети и седемнайсети век.

Сгушен между другите лежеше том с гръцката буква „ламбда“. Очите ми се ококориха, когато го разтворих.

Според тази счетоводна книга Рицарите на Лазар бяха финансирали много войни, покупки на стоки и услуги и дипломатически мисии, включително осигуряването на зестра на Мария Тюдор при женитбата й за Филип Испански, закупуване на топ за битката при Лепанто12, подкуп за французите, за да участват в Трентския събор13, и финансиране на повечето военни действия на Шмалкалденския съюз14. Очевидно братството не е позволявало на политиката и религията да влияят върху инвестиционните му решения. В една и съща година то бе платило за връщането на Мария Стюарт на шотландския престол и бе покрило огромните дългове на Елизабет I към диамантената борса в Антверпен.

Разходих се покрай останалите полици и търсех още книги, обозначени с гръцки букви. В секцията от деветнайсети век намерих том със зъбчатата буква „пси“. Вътре педантично бяха описани прехвърлянията на огромни суми и продажби на имоти, от които ми се зави свят. Как е възможно някой тайно да придобие повечето фабрики в Манчестър? Видях и познати имена на кралски особи, благородници, президенти и генерали от Гражданската война. Имаше и малки плащания за училищни такси, разходи за облекло, книги, зестри, болнични такси, закъснели наеми. До всички непознати имена бе изписано съкращение — MLB или FMLB.

Латинският ми не бе толкова добър, колкото би трябвало, но бях убедена, че съкращенията означават Рицарите на Лазар от Витания — militia Lazari a Bethania — или filia militia или filius militie, дъщерите и синовете на рицарите. Щом орденът е раздавал пари през деветнайсети век, значи най-вероятно го правеше и днес. Някъде по света на някое парче хартия — нотариален акт или юридическо споразумение — стояха черният восък и печатът на братството.

Поставени от Матю.

Часове по-късно отидох до средновековната секция на библиотеката на Матю и отворих последната счетоводна книга. Този том обхващаше периода от края на тринайсети век до първата половина на четиринайсети. Вече очаквах огромните суми, които видях, но ми направи впечатление, че около 1310 година вписванията драматично нарастваха. Както и паричният поток. Край някои от имената беше поставен нов знак: малък червен кръст. През 1313 година до един от тези знаци видях име, което разпознах: Жак дьо Моле, последният лидер на тамплиерите.

Той е изгорен на клада като еретик през 1314 година. Година преди да бъде екзекутиран, той предава цялата си собственост на Рицарите на Лазар.

Стотици имена бяха отбелязани с червен кръст. Дали всички бяха тамплиери? Ако беше така, то значи мистерията около ордена е разгадана. Рицарите и парите им не бяха изчезнали. Те бяха погълнати от ордена на Лазар.

Не можеше да е вярно. Подобно нещо изисква много планиране и координация. А и такава грандиозна схема не би могла да се опази в тайна. Идеята беше невероятна като историите за…

Вещици и вампири.

Съществуванието на Рицарите на Лазар беше толкова правдоподобно, колкото и моето.

Най-голямата слабост на конспиративните теории е, че са прекалено сложни. Един живот не стигаше, за да се събере необходимата информация, да се направят връзките между всички елементи и да се задвижат нещата. Освен, разбира се, ако конспираторите не са вампири. Ако си вампир — или още по-добре, цяло семейство от вампири — тогава времето има минимално значение. Както бях разбрала от научната кариера на Матю, вампирите имат всичкото време, което им е необходимо.

Докато връщах книгата на мястото й, осъзнах цялата сериозност на това да обичаш вампир. Трудността не идваше само от възрастта му, нито от хранителните му навици или от факта, че убива хора и пак ще го прави. Най-тежкото бяха тайните.

Матю бе трупал тайни повече от хилядолетие — някои големи, като Рицарите на Лазар и сина му Лукас, някои малки, като познанството му с Уилям Харви и Чарлз Дарвин. Животът ми можеше да се окаже прекалено кратък само да ги изслушам, да не говорим да ги проумея.

Но не само вампирите имаха тайни. Всички свръхестествени същества се научаваха да бъдат потайни от страх да не ги разкрият и за да могат да запазят някакво лично пространство, да имат възможност да живеят в рамките на клана, племето си, своя свят. Матю не беше просто ловец, убиец, учен или вампир, той беше паяжина от тайни, също като мен. За да бъдем заедно, трябваше да решим какво да споделим един с друг и от какво да се откажем.



Поделитесь ссылкой в социальных сетях: