read2read.net / Проза / Классическая проза / Ферлочио Р. / Книга «Алфануи открива света»


(обратно)

Eдинадесета глава
В КОЯТО СЕ ГОВОРИ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЧЕРЕШОВИЯ СТОЛ И ЗА ПЪРВИЯ ОПИТ, КОЙТО НАПРАВИХА УЧИТЕЛЯТ И АЛФАНУИ С КЕСТЕНА

През следващите нощи Алфануи и учителят разговаряха дълго. Учителят разправи как веднъж бил изял една от черешите, които растяха на стола. Имала вкус на орех, на загасен мангал и на спермацетова свещ. Такъв бил и дъхът на непроветрените помещения, и на домашната скука. През нощта, когато изял черешата, учителят сънувал цялата история на черешовото дърво. Старият собственик на къщата, който бил майстор столар, посадил дървото в градината си. Няколко години по-късно той се оженил за млада и красива жена и отсякъл дървото, за да и направи стол. Всеки следобед жената сядала на този стол, за да шие и кърпи. Но черешовото дърво било отсечено с разцвета на младостта си. Превърнато в стол и затворено в стаите, то се поболяло от скука. Дървото мразело четири неща в къщата, а те непрестанно се натрапвали на погледа му: копринена покривка с ресни, с която застилали брачното легло; кошничката за конци и игли, изплетена от ракитови пръчки и панделки; арабската възглавница с пискюли в четирите ъгли и най-вече един календар от релефен картон, обрамчен с облак в цвят валядолидска роза. По средата на този облак били изрисувани лебеди и градини и под тях се мъдрел надпис:

ВДОВИЦАТА ДЕ РУИПЕРЕС
фабрика за фини бисквити
Фирма, основана в 1011 г. Дос Ерманас (Севиля)

Всичко това карало черешовия стол да боледува от досада. Той си спомнял все по-често за добрите времена, когато цъфтял в градината, и изведнъж намислил да си отмъсти на столаря. Полека-лека предал своята болест на жената на майстора, която по дял ден седяла на него, за да кърпи и шие. Тя се разболяла и не могла да има деца. Лицето й станало жълто като восък, а започнала да губи и зрението си. Един ден припаднала и умряла, ей тъй от мъка. Оттогава насетне столът си стоял на тавана, където столарят го качил, защото не искал да го гледа нито миг повече пред очите си.

Ето тази история сънувал учителят, след като изял черешата. Той бил купил къщата след смъртта на майстора столар и намерил стола на тавана такъв, какъвто е и сега.

Алфануи разбра, че и учителят му страдате от същата болест. Но досадата, която хората наричат „болест на дома“ или „бяла скука“ при мъжете не е така болезнена и смъртоносна, както при жените. Тя по-скоро ги укрепва и те, вместо да пожълтяват като восък, се каляват. За тяхната плът тя е това, което е спиртът за ценното дърво. Алфануи разбра това, като наблюдаваше лицето и ръцете на учителя си, изваяни сякаш от орехово дърво, подобни на ръцете на статуята на свети Хироним в църквата, спокойния му поглед, сериозния му и тих глас, изправената му, макар и бавна и несигурна походка.

През следващите нощи Алфануи и учителят проучваха всичко, свързано с кладенеца и кестеновото дърво. Учителят не можете да слезе в него и затова Алфануи му описа подробно всичко, което беше видял. Откриха, че коренчетата, които висяха от тавана, са жилки, които се спускат от листата, и че всяка една от тях води до отделно листо, носи му зелена вода и го оцветява. Освен това имаше жилки, които чрез зелените листа поглъщаха слънчевата светлина н тя слизаше по тях в езерцето. И така те реши ха, че всяко листо има по две нишки. Ако Алфануи извадеше от езерцето някоя от нишките, по които се качваше течност към листата, някое от тях щеше скоро да загуби цвета си и да побелее. Паякът беше някакъв паразит па дървото, който смучете светлината от низходящите жилки. Имаше кръгла, обрасла с реснички уста, разположена на корема. Потопен във водата, застанал под коренчетата, обърнал уста нагоре, вкопчил кряка в жилките, той смучеше светлината от тях. Това се виждаше ясно, защото цялото езерце блясваше, щом като паякът се потопеше във водата. Дебелите корени, които обгръщаха пещерата, бяха свързани с клоните на кестена и чрез тях той се вкопчваше в земята и черпеше сили.

Учителят приготви различни растителни цветни течности. За да бъдат те нежни и безвредни, за да не носят нито плод, нито безплодие, за да не бъдат чужди на началата на живота, той ги извлече от венчета на цветя и от сок на плодове. След това даде на Алфануи една мрежа и го прати да хване паяка н да го привърже за стената на пещерата. Алфануи след като изпълни поръчката, опъна на половина височина на пещерата няколко жици тел, като тези, на които се простира пране. Подбра от коренчетата ония, по които се изкачваше течността от езерцето и ги окачи по жиците така, че да не докосват водата. Раздели ги на шест еднакви снопа, защото толкова цветове беше приготвил учителят.

През нощта оставиха кестена ла почине и на следващата сутрин намериха листата побелели и увехнали. Учителят и Алфануи се зарадваха много и се, приготвиха да направят опита.

Алфануи приготви в пещерата нещо като скеле, подобно на широка лавица, която опасваше пещерата на половина височина. Свали едни след друго в кладенеца шест дървени ведра и ги постави върху лавицата, както му беше поръчал учителят. После потопи във всяко едно от ведрата края на едно снопче от корени и свали в пещерата шестте стомни с цветните течности и ги изсипа в шестте ведра.

Алфануи се качи отново при учителя, двамата седнаха в градината и впериха поглед в кестена. След малко видяха как някои от листата започнаха да се обагрят с портокалов цвят, докато другите си оставаха бели. Разбраха, че сокът на портокала с по-рядък от останалите и затова най-бързо се бе покачил по нишките. По-късно до листата стигна виолетовият сок. Вече имаше листа, оцветени в два цвята. После се покачиха един след друг синият, червеният, жълтият и черният цвят. След два часа всички листа се оцветиха и кестенът заприлича на чудесен растителен арлекин. Алфануи и учителят обявиха този ден за празник и окичиха къщата с цветни клонки и гирлянди.

(обратно)

Дванадесета глава
ЗА НЯКОИ ДРУГИ ОПИТИ, КОИТО НАПРАВИХА АЛФАНУИ И УЧИТЕЛЯТ МУ С КЕСТЕНА

След няколко дена Алфануи и слезе отново в пещерата и намери паяка съвсем отпаднал и омаломощен, защото бе вързан и не можеше да се храни. По низходящите нишки се спускаха шест различно оцветени светлини, които се разливаха по езерцето и рисуваха върху сега потъмнялата зелена течност непрестанно менящи цвета си блестящи кръгове. Алфануи освободи паяка, за да се потопи във водата и се съживи, като пие от жилките. Този път паякът се нахрани не със зелена, а с други цветни светлини. Той ги пиеше размесени и се съживи. После Алфануи отдели нишките, по които се спускаше светлината, като свърза в отделни снопове едноцветните. Постави пет от тях във ведрата. Всеки сноп на съответното му място. Той остави за храна на паяка портокаловия цвят, който се получаваше най-лесно.

Светлината неуморно действуваше и течностите напираха към листата и слизаха отново, но сега вече наситени със светлина и ведрата не се изпразваха с изключение на онова, в което се намираше портокаловият сок, тъй като той се вливаше в езерото и паякът го изсмукваше. През нощта течностите потъмняваха. Те бяха много чувствителни към промяната па светлината. Когато небето се заоблачаваше, те ставаха мътни и млечни. Към края на деня ведрата блестяха силно. Те осветяваха пещерата с разноцветни светлини. Тя заприличвате на цирк. От време на време Алфануи допълваше ведрото с портокаловия сок. Паякът излъчваше миризма на цъфнало портокалово дърво, което изпълваше с благоухание пещерата.

През следващите месеци Алфануи и учителят се отдадоха на опитите си с кестена, тъй като искаха да усъвършенствуват своето изкуство. Когато не работеха, научаваха и премисляха нови неща, които незабавно прилагаха на дело. Учителят приготви нови цветни течности. Ведрата и пещерата станаха толкова много, че по лавицата нямаше вече място. По кестена можеха да се преброят около тридесет различни цвята и различни тонове и полутонове. Стараеха се да разпределят с вкус тези цветове, и то по такъв начин, че в нито едно от листата да няма две части с еднакъв цвят. Задачата беше много трудна, защото трябваше ла се разпознаят шестте низходящи и шестте възходящи нишки на всяко листо, а те бяха повече от три хиляди. Храниха паяка последователно с всички цветове и всеки път той не само че се оцветяваше различно, но взимаше и нова форма. Краката му се удължаваха или пък ставаха по-дебели и се покриваха с косми и тялото му ставаше ту яйцевидно, ту цилиндрично. Друг път се набръчкваше кожата му. С една дума, в зависимост от естеството и тайната па всеки цвят той взимаше най-различни форми. Алфануи и учителят отбелязваха в дневника на своите опити всички форми па паяка и цвета, на който те отговаряха.


read2read.net / Проза / Классическая проза / Ферлочио Р. / Книга «Алфануи открива света»

Поделитесь ссылкой в социальных сетях: